В ежедневието пътят ни се пресича с този на десетки хора.

В всекидневието пътят ни се пресича с този на десетки хора. Не всеки от тези хора ни харесва. Някои от тях ни дразнят, други ни изнервят, а за трети просто нямаме време и искаме час по-скоро да ни оставят на мира. 

Бързаме да си съставим оценка за даден човек, без да си даваме сметка, че това е единствено един единствен аспект от него, килнат през призмата на нашите лични усещания.  Ние в действителност в никакъв случай няма да знаем изцяло кой е той и какво се случва в неговия живот, с цел да бъде подобен, какъвто е. Именно по тази причина най-хубавото нещо, което можем да създадем в отношението си към останалите, е да бъдем толерантни. 

Следващият къс роман на Софрони Кардиев , оповестен в Instagram профила @kardiev.poetry разказва денят на един човек и хората, които среща в него:

Сутрин ставам в 5:00 и към 6:30 си взимам кафе от сладкарница до нас.
Продавачката е едра жена с възрожденски мустак и постоянно извънредно груба.Никога не поздравява и псува много звучно, в случай че ѝ дадеш едри пари. Винаги съм благ с нея и поисквам лек и прекрасен ден.

7:30 към този момент съм в офиса, където ме посреща портиера с най-топлата усмивка на света и постоянно ме заговаря. Той е от тези хора, дето постоянно търсят слушател и мъчно можеш да се измъкнеш от клопката на словата му. Досаден е и всички го подминават с думите " Не в този момент чичо Стефчо, че бързам ”.
Аз не бързам, постоянно съм по-рано на работа, с цел да приказвам с него (да чувам по-скоро) най-малко 15 мин.

iStock

8:00 към този момент съм на бюрото си, където сътрудниците ми звучно се подиграват на Тенчо.
Той е топчест и дано кажем, не доста прелестен външно, само че е пъклен самоотвержен човек и постоянно отвръщат на бъзиците против него с усмивка.
Костадин е един от най-успелите във компанията, носи кафе и с усмивка поздравява всеки.
Като постоянно се приказва зад тила му, че е натегач и угодник, само че всеки се радва на кафето, което носи.

12:00 имам обедна отмора и постоянно обядвам с Алекс.
Може би най-красивото човешко създание на земята, само че и най-мълчаливото.
Аз приказвам, а тя все ме гледа с едни огромни и красиви очи и се усмихва леко.
Каня я на среща към този момент за 10-ти път, а тя постоянно намира причина да ми откаже.

iStock

Жената от сладкарница работи на три места, като е самотна майка на 3 прелестни деца, от които две учат висше, а другото е цялостен първенец в 10-ти клас.
Живота ѝ не е елементарен и по тази причина не всеки път е блага.

Чичо Стефчо е на 67г. и живе самичък цялостен живот. Може би не е имал шанс да сътвори фамилията, заради някаква причина, само че храни кучета и котки пред блока, както и живее с две котки и куче.

Пълничкия, грозноват и самоотвержен сътрудник има прелестна щерка, а жена му...о, жена му е толкоз красива, че е от тези, дето ще си счупиш врата да гледаш след нея.

iStock

Костадин загуби жена си в злополука и напълно се е отдал на работата, тъй като има две деца, за които би трябвало да обезпечи бъдеще.

Алекс ме харесва, само че просто в миналото е вярвала прекомерно доста на сладкодумци като мен.

" Всеки, който срещате в живота си, води своя лична борба, за която вие нищо не знаете. Затова бъдете благи ".

Edna.bg/Istock